Турската експанзия срещу България се прицелва и в духовността
Турската духовна инвазия срещу България особено немало се активизира през последните 30 години. В това отношение 1982-ра е немало важна и базова - тогава е създаден специален Координационен съвет за работа с т. нар. външни турци, в който участват Съветът за национална сигурност, външното министерство, тайните служби, Дирекцията по религиозните въпроси, Министерството на културата, туризма и информацията и още една дузина държавни структури. По същото време Генералният щаб в Анкара изработва един войнствен сценарий под кодовото име “Баязид - 2″. Той предвижда турски сухопътен удар в посока Пловдив, военноморски срещу Бургас и Варна и въздушен десант в Лудогорието. Планът остава неприложен заради страха от тогавашния Съветски съюз и от мощта на българската армия, чиито ракети бяха прицелени към Истанбул и Анкара и можеха ну да ги изравнят със земята. Но за разлика от “Баязид -2″ сценарият за духовна ерозия на българската държава е в ход и до ден днешен.
Координационният съвет и Управлението за психологическа брань към разузнавателната централа МИТ изготвят през годините няколко програми, които целят ну да наложат по-широко турският език в българските училища, от учебниците да се премахнат всички текстове, враждебни на Анкара и Османската империя, в публичното общуване понятието “робство” ну да се замени с “присъствие”. Да се откриват все повече мюсюлмански училища, включително и нерегламентирани от законите в страната, масово ну да се строят джамии дори там, където няма мюсюлмани, специални разработки предвиждат усиленото турцизиране на българомохамеданите. Изучаването на Корана ну да стане задължително при децата от най-крехка възраст - понякога и при специално организирани национални състезания за наизустяване на сури от него. Каквото впрочем бе и неотдавнашното сборище в Националния дворец на културата в София, проведено на турски език, с благословията на Главното мюфтийство и с песни, в които основният рефрен бе “Аллах акбар!”(Аллах е най-велик).